Пресъхва ден, извира нощ - Михаил Калдъръмов
Пресъхва ден, извира нощ | |||
| |||
Eкспресивни стихове, трагична поезия, която излъчва светлина.“ Бойко Ламбовски „Любовна изповед в жестоко време. Интимна лирика в свят на крещяща проза. Парадокс на оттласкването, на съпротивата. Отчаяна самозащита на Духа.
„Великолепни стихове, оцветени от пъстротата не толкова на природните пейзажи, колкото на човешката природа, закодирана в най-съкровените мисли и чувства.“
„От прозореца на поета в родния му дом в Сапарева баня се вижда загадъчната Църна скала. Понякога над скалата пада мъгла и я скрива. През булото й обаче скалата прозира, така както прозира и в неговите стихове, които сякаш са изящни късове от същата тази планина, от която се вижда цяла България. Че и още по-нататък ...“
„Поезията ти е плетиво от светлинни сгъстявания, стиховете ти звънят с една такава самобитна музика, все едно чувам как се твори светът наоколо – и ми се връща целебното чувство за вечност, за шир. Сетивата ти са навсякъде – тънки ластари – всеки път се удивявам! Пресяваш целия свят – и остава чиста поезия.“
|