Ехо - Инна Лиснянская
Ехо | |||
| |||
Явно, много сте преживели, но всички болки и рани сте успели да надмогнете с непреклонната сила на духа. От „личното душевно потресение“ израства осмислянето не само на собствения живот, но и на всеобщия... Като че ли след Ахматова и Цветаева е много трудно да наложиш в руската поезия своя самобитност, да й придадеш багри и тя да бъде значителна. А това на Вас ви се е удало, и то не по предварителна програма, а естествено, някак от само себе си, като да се лее...“ 27. 04. 2003
Инна Лиснянская е родена през 1928 г. в Баку. Първите си стихотворения публикува през 1949 г. В края на 50-те се премества в Москва, където живее и работи и досега. През 1980 г. отпечатва цикъл стихове в дисидентското списание „Метропол“, което става повод да й бъде забранено да печата не само свои стихове, но и преводи. В продължение на цяло десетилетие нейни творби се появяват само в чужбина – публикува в задграничните списания „Времето и ние“ и „Континент“, в Париж излизат стихосбирките й „Дъждове и огледала“ и „В края на съня“. В Русия отново започват да я печатат едва след 1990 г., когато излизат стихосбирките й „Въздушен пласт“, „Самотен дар“, „Стихотворения“… Същностна нейна книга е „Ковчеже с тройно дъно“, посветена на Ахматова, Цветаева и на руската поезия на ХХ век. |