При тези думи Дороти се разхлипа, тъй като се чувстваше самотна сред всичките тези странни хора. Сълзите й явно натъжиха добросърдечните дъвчещи, защото те моментално извадиха носните си кърпички и също заплакаха. Дребната стара жена пък свали шапката си, закрепи върха й на носа си и с тържествен глас преброи "едно, две, три"
И шапката изведнъж се превърна в плоча, на която с едри тебеширени букви беше написано:
ДОРОТИ ДА ОТИДЕ В ИЗУМРУДЕНИЯ ГРАД
Дребната старица свали плочата от носа си и щом прочете написаното, попита:
- Вие Дороти ли се казвате, мила?
- Да - погледна я детето и избърса сълзите си.
- Тогава трябва да отидете в Изумрудения град. Може би Оз ще ви помогне.
- Къде е този град? - попита Дороти.
- Той се намира точно в центъра на страната и негов владетел е Оз, Великия вълшебник, за който ви говорих.
- Той добър човек ли е ? - тревожно попита момиченцето.
- Добър вълшебник е. А дали е човек, или не, не знам, защото никога не съм го виждала…
|