В "Иконите спят" Гео Милев извършва своеобразно
втурване в естетическите обеми на народната песен. Тук
ние виждаме особения живот на модерното в недрата на
традиционното. Изконният гений на националното изкуство се утвърждава като съществена част и принос в
световното изкуство. Вечните непреходни ценности на
българската душа се вливат като огнен поток в световната душа. И никак не е случайно на пръв поглед стихийното, подсъзнателно, имплицитно втъкаване на народната песен, на нейните творящи пулсации в модерната лирика, която изгражда Гео Милев.
ИВАН ГРАНИТСКИ |