Словесен триптих. Изповеди, слова, размисли - Васил Гюзелев

Словесен триптих. Изповеди, слова, размисли
Автор: Васил Гюзелев
Обем: 280 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Изток Запад"
Мека подвързия
Дата на включване: 2010-02-20
Нашата цена: 13.65 лв		 
Акад. Васил Гюзелев е известен български учен в областта на историята и културата на Средновековна България и Европа. В продължение на половин век преподава в своята Alma Mater - Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавал е също така и като гост-професор в редица чуждестранни университети (Москва, Виена, Лайпциг, Мюнхен и Кьолн). Автор е на 56 книги (монографии, издания на извори и учебници) и на повече от 300 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина (Австрия, Белгия, Гърция, Германия, Испания, Италия, Мексико, Полша, Русия, САЩ, Сърбия, Турция, Франция и Япония). Носител е на редица български и чуждестранни награди, сред които и международната Хердерова награда (2003). През 2000 г. е провъзгласен за почетен доктор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Почетен гражданин е на своя роден Димитровград и на градовете Несебър и Никопол. Носител е на Ордена „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.

СЪДЪРЖАНИЕ

Кратко въведение..

I. Изповеди и откровения под формата на интервюта.....

1. Историята е същност и съдба на моя живот.....

2. Историк станах по призвание.....

3. Македония в моя живот и научното ми творчество.....

4. Някои у нас твърде много се постараха в охулването на „буржоазната“ историография.....

5. Размишления за средновековната българска история и още нещо.....

6. Съвременните политици управляват, без да познават историята на държавата.....

7. Училището остави трайна следа у мен.....

8. Всеки човек е пленник на своето време.....

9. Истинският историк пише „без гняв и пристрастие“.....

10. В историята закономерностите се преплитат със случайностите.....

11. Съвременният политик се има за Иисус Христос.....

12. Вярвам в силата на българския народностен дух, в неговото безсмъртие.....

13. Българите сме нация с неизживяно детство.....

14. Средновековието винаги напомня за себе си в „таз земя свещена, таз родина, таз българия“.....

15. За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо.....

16. Край река Марица е била най-цветущата древнотракийска цивилизация.....

17. Формирането на национално самосъзнание е въпрос на държавна политика.....

II. Слова за делници и празници.....

1. „Смъртта трябва да се мрази“.....

2. Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец.....

3. Какво дължа на моята димитровградска гимназия.....

4. Средновековният Несебър – бисер в короната на византийската империя и българското царство.....

5. „Изповядвам, че живях“.....

6. Моята изповед за Виена и тукашните ми приятели и колеги.....

7. Мисли за книгата на Георги Сапунджииев „Калигула в София“ .....

8. За сборника „Византия – Балканите – Европа“ и проф. Василка Тъпкова-Заимова.....

III. Разпръснати мисли за живота, науката, историята, Средновековието и медиевистиката.....

1. За човека, живота, обществото, управлението, държавата и съвремието.....

2. За и върху науката като занимание и професия.....

3. За историята, нейния смисъл и предназначение.....

4. За историческите извори и тяхното значение.....

5. За европейското Средновековие, изобщо, и за българското, в частност.....

6. За българската медиевистика – честно и откровено.....