Картини от три Българии - Петко Бочаров

Картини от три Българии
Автор: Петко Бочаров
Обем: 312 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Жанет 45"
Мека подвързия
Дата на включване: 2010-02-20
Нашата цена: 12.32 лв
 

"През 1960 г. за мое и на всички колеги изумление (най-вече на партийното бюро), шефката на БТА Елена Гаврилова изпрати мен в Рим да отразявам Олимпиадата. Тя вече ме беше издигнала от редактор-преводач до завеждащ отдел "Америка и ООН", макар да бях безпартиен и макар да знаеше, че в Италия имам "богата леля". Експеримент ли е била решила да си направи – не знам, но твърде интересна беше първата ни среща, след като се върнах. Току пред агенцията бях задминат от колата на другарката Гаврилова. Слизайки, тя ме видя, спря се и с две ръце върху бедрата почна да повтаря: "Ама вие се върнахте, ама вие се върнахте!".
Не по-малко изненадан от нея бях самият аз, защото, ако има нещо, в което да съм бил твърдо убеден през всичките години на тоталитаризма, то бе, че в чужда страна не бих могъл да живея. Е, тя естествено не ме познаваше достатъчно, за да си даде сметка – щом съм се върнал, то е било от чист егоизъм, а не от привързаност към режима".

Петко Димитров Бочаров е роден през 1919 в София. Той е доайенът на българската журналистика.
В неотдавнашно интервю пред е-vestnik Бочаров коментира, че практикува вече 58 години и е най-възрастният действащ журналист в Европа, а може би и в Америка.
Правил е анализи и коментари в почти всички български медии.
Петко Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в Университета. Тогава започва Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.
Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация". Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен редактор.
През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя”. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”.
Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око".
"Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров. – Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име".