„Пловдив през Средновековието ІV – ХІV в.“ е монографичен труд, посветен на втория по големина съвременен български град – един от най-забележителните балкански градове през разглежданата епоха. Това е книга за неговата история през ранновизантийския период и цялата средновековна епоха, която за християнския свят на Балканския Югоизток приключва с покоряването на Византийската империя от османските турци. Голяма митрополия през Античността в Тракия на река Марица, Пловдив и през Средновековието продължава да бъде една от най-важните и най-големите крепости по диагоналния път през Балканския полуостров, свързващ Западна и Централна Европа с Изтока. През Ранното Средновековие и времето до началото ХІІІ век той е имперски град – важен административен, военен, стопански и митрополитски византийски център, унаследил богатите антични традиции в областта на урбанизацията и градския живот и продължил своето развитие в характерните направления за византийската градска култура през същинското Средновековие. През ІХ век за кратко, а през ХІІІ и ХІV в. за по-дълги периоди от време той е град в пределите на българската средновековна държава и като такъв е завладян от османските турци. След ХІ в. в неговия пъстър етнически състав, в който доминират гръцкият и арменският етнос, постепенно се увеличава присъствието на българите независимо от неговата политическа принадлежност. В труда са привлечени максимален брой и разнообразни по своя характер извори, използвани в двата големи дяла на книгата: Политическа история и Пловдив и неговите граждани. В Първи дял са разгледани политическите събития пряко или косвено свързани с Пловдив през разглежданата епоха, а във Втори дял са представени следните обобщаващи теми: топография, етнически състав, социална структура, гражданска и църковна администрация, религия и църква и пътища, свързващи града с териториите на Балканския полуостров и извън него. Имената на Пловдив през вековете е заключителната част на книгата.
|