„... колкото и да ме впечатляваше изящната белетристика, аз търсех преди всичко и най-вече народопсихолога Йовков, с когото май никой не се е занимавал нарочно. Такъв ракурс към творчеството му, мисля, е
задължителен, щом е той най-българският писател и
аз въпреки съмненията си и страховете си продължавам напред, защото Йовковият българин е не в „Женско сърце", а във вълшебната му книга „Вечери в Антимовския хан". Настоящата книга обаче бе необходима, защото „реалността, каквато е", населена с нейните реални хора, е ключът към разгадаването на другата реалност, Йовковия свят, населен с „донейде излишните хора", както ги нарича той, които постигат
очарованието на този свят... Сигурен съм, че тази книга, колкото и да са и каквито и да са несъвършенствата й, е нужна, щом ни помага да познаем себе си, пък
и спомага за един нов, различен прочит на големия
Йовков, когото често разглеждат едностранчиво или
конюнктурно, което също е показателно освен за
всичко друго и за националния характер..."
Любомир Котев |