Романът „Под свити знамена“ е четвъртата книга от документално-художествената поредица „Възход и падение“. Той отразява мирния период след Междусъюзническата до началото на Европейската война 1913-1915 г. Това е времето на съкрушените идеали, на черните забрадки в ранената и опустошена България, на голямото разместване на обществените пластове, на падението на едни личности и на възхода на други, както и на края на патриархалния начин на живот на българина. Претърпените неудачи и понесените удари довеждат до „увълчване“ на нацията и до класовото разслоение на обществото. На практика се оказва, че „мирният период“ е по-драматичен от войните преди него. По това време пламва и Европейската война между Великите сили (август 1914), която през 1917 г. се превръща в световна. България като ключ към Балканите става обект на „голямото наддаване“, за да бъде привлечена към един от воюващите блокове. Дали да се хвърли в огъна и на чия страна, е основният въпрос, който стои пред управляващия елит. За съжаление царят и правителството избират губещата страна. И по този начин осуетяват завинаги осъществяването на националния идеал за обединение на българския народ.
|