Този труд е посветен на усилията да се потърси специфичен за етнографската наука поглед върху изучаването на явлението „град“, като се тръгне от трупането на знания за конкретните градове. В качеството си на реални, поименно обозначени обекти, градовете са привлекателни за етнографа като възникване, времетраене, място в селищната система, типология, оценка от гледна точка на менящата се значимост в също така подлежащата на промени етническа територия. Трудът се състои от студии, статии и две приложения. По своята тематична насоченост представените в сборника заглавия могат да бъдат обособени в дяла. Първият дял включва студии, които въз основа на примери с конкретни градове представят явлението „град“ по българските земи в неговата историческа приемственост от дълбока древност до Възраждането включително. Обединяващото в първия раздел е авторовото разбиране, че като представя извори за града от библейски времена през средновековни автори до Възраждането, предлага хронологичен хоризонт за етнографско изучаване на града по нашите земи. Всяка от студиите разкрива възможностите на различни типове извори за изучаване на града от етнографска гледна точка. Тази част от труда се опитва да компенсира липсващите емпирични натрупвания по историческа етнография, като за целта прибягва до извори от различен характер – писмени, археологически, картографски, както и до типичните за етнографията извори, събрани чрез наблюдение на обекта и привличане на знания по устни разкази. |