Ето че дойдоха страшни времена: на „меката мисъл и унизеното слово. Едно отровно безразличие се надига бавно. подобно
на злокобна мъгла. моментни суматохи н сензационни спорове.
Модерните речи станаха високопарни и смешни. Вече нищо не е
вярно нито измамно, в един свят на дърдорене и подозрение всичко ще бъде „равноправно". Философия, политика, литература.
вестници, логорея от празни изречения и безсмислици залива епохата. която вижда как образът триумфира над словото. "реалността"
над истината. Време на изоставеност и отчаяние, бреме
на безотговорност и на "говорене заради самото говорене"... Този
апотеоз на идолопоклонничество на техниката сред една фалшива
реалност, тези множащи се образи и измамни богове постепенно изграждат недопустимото. „Непоносимо страдание. казва
Жак Елюл, ужас Човекът не може да живее без истина. Той не знае точно от какво страда, но живее в тази скрита паника, в отчаянието да бъде, отстъпвайки".
Защо словото бе „пленено" по този начин? Защо открай
време триумфиращите днес знак и образ са се противопоставяли на словото. (което трябва да бъде завладяно отново? Как да
обърнем словото с живота. модерния човек; с неговото бъдеще?
Тридесет години след първите си трудсве у техническото
общество -- познати в цял свят - и в края на един дълъг път.
белязан с книги, Жак Елюл ни предоставя своя най-завършен и силен текст. Тук се преплитат двете големи оси - политическа
и религиозна на едно внушително творчество. търпеливо из
граждано встрани от модите и параклисите, което обаче не можем да подминем. Ще видим, че Унизеното слово е не само яростно
обвинение срещу лъжите на века - то е предимно една голяма
|