Научното творчество на проф. д-р Любен Диков
принадлежи не само на българската юридическа наука, но и на европейската правна доктрина. То е
част от онова научно и културно наследство, с което можем с право да се гордеем при предстоящото
ни присъединяване към Европейския съюз.
След комунистическия преврат от 9.IX.1944 г.
проф. Л. Диков е осъден, репресиран и изселен от София. Отнети са му всички научни звания, както и
правото да упражнява и преподава юридически науки. Научните трудове и учебниците му са унищожени, а ползването и преиздаването им са забранени. Представителите на „работническо-селската
интелигенция" отричат целия научен принос на
проф. Л. Диков и го критикуват като „упадъчен
буржоазен учен". Времето и историята - тези безпристрастни и безмилостни съдници, осъдиха мъчителите и критиците на проф. Л. Диков с най-тежката присъда - изпратиха ги завинаги в забвение.
Проф. Л. Диков беше реабилитиран посмъртно
след 10.Х1.1989 г., а през 1992 г. беше преиздаден фототипно двутомния му „Курс по Търговско право".
Няколко от неговите студии и статии бяха публикувани в сп. „Търговско право". Въпреки това все
още липсва цялостно представяне на научното
творчество на един от най-големите български цивилисти. С издаването на няколко от най-значителните научни произведения на проф. Л. Диков, първото от които е студията „Абстрактните сделки по
нашето гражданско право", издателство „Фенея"
|