Преводът на трагедията „Сид" на Николай Лилиев е
публикуван през 1940 година. В издателската бележка по този
повод е отбелязано, че културната общественост го оценява
единодушно като забележително явление в литературния и
театралния живот на страната. Наред с преводите „От ума
си тегли" на Димитър Подвързачов и „Тартюф" на Асен Разцветников, „българският „Сид" е един от най-високите
върхове на преводаческото изкуство у нас - преводът се
издига до своя първообраз и - като разкрива и смисъла, и
формата на другия език - придобива самостоятелен живот
на оригинално литературно произведение. Хиляда осемстотин и четиридесетте /1840/ стиха на превода на Лилиев - точно колкото са и у Корней - възпроизвежда не само метриката
на оригиналните стихове, но и своеобразното движение на авторовата мисъл, вътрешния ритъм, интонацията. Така, четейки
на български език "Сид", получаваме удоволствието, което
Лилиев ни дава с поезията си - поезия, която достига до сърцето
на духовно издигнатия съвременик. |
