Монографията е посветена на един конкретен проблем в една от образователните степени – политиките на прием във висшето образование в нашата страна през периода 1944–1989 г. Но тъй като политиките на прием са особено важна част от системата за висше образование, доколкото имат пряко отношение към обществените й функции, то това е и изследване на самото висше образование. В условията на комунизма обаче отделните социални сфери загубват своята относителна автономност и се превръщат в умалено копие („матръошка”) на Партията-държава, която дефинира техните цели и принципи на функциониране. Затова изследването на висшето образование неизбежно има отношение към изследването на същността и механизмите на самия комунистическия режим.
Книгата позволява дебатът за социалното измерение на висшето образование да бъде видян и оценен през призмата на конкретни политики и практики и по-точно – през опита на българския комунизъм за социално инженерство чрез приема във висшето образование.
Пепка Бояджиева
|