„Разговор със Спиноза” е постмодерен, сериозен, стратегически премислен и осъществен роман. Той е рожба на фундаментална ерудиция (без която постмодерният писател прилича на отворен чадър без платно), продължителна изследователска работа (особено при реконструираната биография на Барух Спиноза и духа на неговото време) и висше майсторство на разказа. Написан е чисто, прецизно и ясно. Със страстта и емоциите на романтик. С убедителността на реалист. С метафоричност на модернист. И разбира се, с перото на постмодернист. Гоце Смилевски разказва живо, леко, дълбоко, интересно, като виртуозен цигулар, който няма проблеми с техниката на инструмента и не мисли за нея, защото тя отдавна е овладяна и вече не е елемент от изкуството.
Венко Андоновски |