Алафрангите от възрожденските къщи в Пловдив са едно от най-ценните художествени богатства на хилядолетния град, които датират от края на ХVІІІ до втората половина на ХІХ век. Те не само изграждат представата на ренесансовия българин за Европа, но и отразяват неговия неспокоен дух, творчески търсения, равнение с останалото човечество. Изкуствоведското изследване отразява историята, появата и развитието на тази специфична украса. За пръв път се правят паралели и доказват влияния от балканските паметници в Турция, Гърция, Македония и Албания, преминали през Европа, които показват просперитета на пловдивските абаджии, търговци и сарафи, чието наследство ние сме длъжни да съхраним. |