Четвъртото измерение е силово движение във всички
посоки. Това движение е във всички посоки, затова там ще
срещнете най-голямото противоречие. Някои от вас могат
да се заблудят, да мислят, че това движение е навън. Не,
това движение не е навън, а е вгьнато навътре към центъра.
Следователно този център, който се вижда в кръга, е една
вечна спирала, една проекция на сили. Кръгът е проекция в
нашия триизмерен свят. Следователно косинусът аз наричам
почва на живота, а синусът представлява растението, семето.
Щом едно семе се посади в почвата, тя започва да обеднява,
а животът на семето се уголемява. Когато почвата обеднява,
човек расте. Докато окръжаващата среда не обеднее, човек не
може да израсне. Когато пък окръжаващата среда забогатява,
това показва, че хората обедняват. В това отношение тялото
може да го вземете като почва, в която душата расте.
Тялото е косинус, а душата и умът, които растат в него, са
синус. Косинусът е изражение на силите, които работят.
Когато тия сили влязат в индивидуалния живот, почвата
започва да обеднява, докато синусът се съедини с радиуса
и даде плод. Ако животът даде навреме своя плод, той
минава вече в астралния свят. Във физическия свят няма
условия да расте животът. В астралния свят е обратното:
синусът, или животът, се смалява и човек започва да
остарява, а косинусът се увеличава - тази почва не е на
физическото поле. След като човек мине двете четвърти
от кръга, процесът се сменя, той влиза в умствения свят
и най-после идва в причинния свят. От там отново започва
пак същият процес, но в нова форма. |