Това е третата поредна книга на Евгений Тодоров. Предишните две – Записки по българския преход и Наръчник на носталгика, описват случилото се в Пловдив през последния половин век. Сега авторът се връща още по-назад в историята – там, където може би са корените на всичко, случило се по-късно.
Да живееш в град, за чиято история не знаеш нищо, това е все едно да спиш с проститутка. Има и по-лош вариант – да се ожениш за жена, за която уж знаеш всичко, но да се окаже, че имате несходство на характерите. Тази книга има за цел да разкрие филибелийския характер, след което всеки да си прави сметката – става или не става за този град. Авторът – известен пловдивски телевизионен журналист, цял живот се рови в историята, за да извади личности и истории, които обясняват защо Пловдив е различен град и защо пловдивчани трябва да ходят с гордо вдигната глава. Поводите за гордост се редуват с поводи за горчив размисъл – неслучайно подзаглавието е За Пловдив – с любов и омерзение. В тази книга пловдивчанинът може да открие обяснение за начина, по който живее днес – добре или зле. Това не е книга за историята на Пловдив, а размисъл за неговата уникалност. И опит да се стигне до гените на предците ни, за да можем да бъдем наясно и със себе си.
|