Тъй като граматиката е предназначена за българи, най-голямо внимание е обърнато на фактите, затрудняващи носителите на един аналитичен език, какъвто е българският, при изучаването на синтетичните езици, към които спада и руският и в които важна роля играят падежните системи. Българският език заема особено място сред другите славянски езици — за разлика от тях той е загубил падежната си система и оперира само с предлози за изразяване на синтактични отношения. Също за разлика от другите славянски езици, които имат само една форма за минало време, българският език разполага със сложна система от минали времена. Тези несъвпадения затрудняват българите при изучаване на другите славянски езици, в това число и на руския език. Някои съществени различия между руския и българския език, например наличието на членувани форми в български и липсата им в руски, не играят особена роля при усвояването на руския език от българи — те влияят по-осезателно при обратния процес — усвояването на българския език от руси. Принадлежността на руския език към източната група на славянските езици, а на българския — към южната поражда качествени различия във фонетичните им системи. Затова в книгата е обърнато внимание и на произносителните норми, приети в съвременния руски книжовен език. Те са представени твърде опростено, почти без варианти и с опора на московското литературно произношение. Изложението се базира на концепцията на Р. И. Аванесов (№ 1).
Читателят едва ли ще има нужда от специални указания как да си
служи с книгата. Незапознатите с руската граматика като цяло ще трябва да я изучат в последователността, която предлага авторът. Желаещите да проверят собствените си знания и да коригират някои неправилно усвоени моменти могат да четат директно интересуващия ги раздел. А който не е запознат с граматичната терминология в най-опростения й вид, би имал по-голяма полза в работата си, ако не пристъпи към изучаване на правописа в самото начало, а се запознава с неговите раздели постепенно, след разработването на съответната морфологична тема.
За улеснение на читателя по-трудните изрази са преведени на български език. В повечето случаи преводът е съобразен с изясняването на руската граматична форма и не може да се счита за универсален. Описанието на контекстуално и стилистично обусловените му варианти не влиза в задачата на автора. В края на книгата са поместени образци на речевия етикет. Това е един редуциран и в известна степен прегрупиран списък на формите, разгледани подробно в книгата на А. А. Акишина и Н. И. Формановска „Русский речевой зтикет" (№ 2). При подбора на изразите са предпочетени най-подходящите за общуване на един чужденец с носителите на езика.
|