Измина почти десетилетие, откакто този ръкопис бе завършен, оформен и даден за проверка на времето и на съдбата си. Дойдоха кошмарни и безумни години на насилие и смърт, а ръкописът и поетът издържаха най-тежката проверка и подминаха изкушенията. Сръбският поет Зоран Вучич е автор на 24 книги с поезия, публицистика и есеистика. Носител е на много литературни награди, творчеството му е превеждано на 10 езика. „Ръкопис, който съществува” е втората книга на Зоран Вучич, издадена в България.
Този ръкопис е вплел в себе си времето, вдъхновението и търпението. Поетът позволи на отделните стихотворения да се раждат бавно, да оцелеят или да изчезнат, без надеждата, че един ден ще се обединят в едно цяло. Но това се случи ненадейно и опроверга подозрителния и скептичния, в чието съзнание (и подсъзнание) са се зачевали подобни стихове.
Повечето от стихотворенията в този ръкопис бяха публикувани във вестниците и списанията след създаването си – в периода между 1977 и 1989 г. Стихотворенията минаваха незабелязано, при нас са такива обичаят и редът вече дълго време. Стихотворенията се четат само от поетите, от техни приятели и любими, а също и от доносници, ясно е защо.
Накрая поетът иска да сподели, че въобще не е щастлив, че някои от неговите мъки и предчувствия днес, за съжаление, са се сбъднали по трагичен начин.
Зоран Вучич |