След десетгодишно мълчание Ричард Бах се завръща с новата си книга - Живот под хипноза, за да ни направи съпричастни на настоящите си търсения и прозрения. Той предлага на вниманието ни нов метафизичен роман в типичния си стил: историята е само повод да се изследват различни духовни и философски въпроси.
РИЧАРД БАХ: НЕ МОГА ДА ВИ КАЖА НИТО ЕДНА ДУХОВНА ИСТИНА, КОЯТО ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ВЕЧЕ НЕ ЗНАЕТЕ.
ВСИЧКО, КОЕТО МОГА ДА НАПРАВЯ, Е ДА ВИ ПРИПОМНЯ ОНОВА, КОЕТО СТЕ ЗАБРАВИЛИ.
НАЙ-ДЪЛБОКИТЕ ЗАГАДКИ СА ИМЕННО ОНЕЗИ, ЧИИТО ОТГОВОРИ ЛЕЖАТ ТОЧНО ПРЕД НАС.
НАЙ-ДОБРИТЕ РЕШЕНИЯ СА ОНЕЗИ МОМЕНТИ, КОГАТО ВНЕЗАПНО ОСЪЗНАВАМЕ ОНОВА, КОЕТО ВИНАГИ СМЕ ЗНАЕЛИ.
ДАЛИ СЪЗДАВАМЕ СОБСТВЕНАТА СИ РЕАЛНОСТ ИЛИ САМО СВОИТЕ ПРИВИДНОСТИ?
ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ОТКРИВАТЕЛСТВО,
ОСЪЗНАВАНЕ,
И ПРОЗРЕНИЕ.
ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕК,
КОЙТО ПРОГЛЕЖДА ОТВЪД УСЛОВНОСТИТЕ,
ОТВЪД ВЪЗПРИЯТИЯТА,
ЗА ДА ОТКРИЕ ЗАОБИКАЛЯЩАТА ГО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
Пилотът Джеймс Форбс чува зов за помощ. Съпругът на Мария е колабирал, докато управлява самолета, с който пътуват. Следвайки указанията на Форбс, жената успява да приземи самолета. Впоследствие обяснява чудотворното безаварийно кацане с твърдението, че била под хипноза, докато пилотирала. Форбс разбира, че несъзнателно е хипнотизирал жената и така е спасил живота на двамата. Тази случка го кара да се замисли дълбоко за истинността на нашите възприятия и за възможността илюзиите да управляват живота ни.
Форбс си спомня за един хипнотичен сеанс, в който участва като доброволец преди години, убеден, че не може да бъде хипнотизиран. Тогава с ужас установява, че се намира в каменен затвор без изход. Наранява ръката си в опит да пробие стените, които го заобикалят, и изпада в паника, че ще умре от задушаване. За зрителите на представлението обаче той продължавал да стои сам на празната сцена, заобиколен от невидими стени, реални единствено за него, и уплашен до смърт от собствените си представи.
А дали не стои така въпросът и с целия ни живот? - пита се Джеймс Форбс. – Ами ако животът, който водим, е просто една халюцинация? Дали не живеем по инерция, следвайки наложените ни от обществото правила и стереотипи? Доколко истински са нашите „истини”? Дали всъщност целият ни живот не е живот под хипноза? Как можем да излезем от транса и да бъдем себе си?
| 