Записки за България и руско-българските отношения - Кръстьо П. Мисирков
Записки за България и руско-българските отношения | |||
| |||
Лично аз винаги съм смятал, че тази книга е специално сътворена „свидна рожба" на сръбската пропагандна машина, нарочно издадена за маскировка като творение на Кръстьо Мисирков. Откриването от нашия екип на оригиналния дневник от 1913 г. на самия Кръстьо Мисирков с помощта на антикваря Страшимир Филипов категорично доказа това мое предположение. Защото от този дневник, написан на руски език, ясно се вижда, че обявеният във Вардарска Македония за „Македонец № 1" Кръстьо Мисирков сам се назовава „македонски българин". И то българин патриот от най-висша степен-който милее за своите братя българи, тъгува за освобождението на Македония, за обединението на всички българи и страда изключително много за погрома на България през 1913 г. Книгата бе издадена в Скопие, даже тържествено представена там от проф. Зоран Тодоровски, директор на македонските архиви, и беше обявена за книга № 1 на македонския книжен пазар. Това вече съвсем не го очаквах - насред Скопие, в присъствието на плеяда скопски „учени" и „политици", да се представя книгата на Мисирков, която обръща с главата надолу всичките сръбски измишльотини за „македонеца" Мисирков. Да се издава и рекламира книга, която прави на посмешище най-големия теоретик на македонизма, всеизвестния „мисирковед" академик Блаже Ристевски и разбива на пух и прах основите на съществуване на фалшивата БЮР Македония. Чак такова „ритуално самоубийство" никога не съм очаквал, че ще направят скопските лъжеисторици. Това направо си е Божа работа и още едно ярко доказателство за неграмотността и лудостта на покрайвардарските псевдоакадемици. Поради неудобния си формат, ограничения тираж и слабото разгласяване книгата остана непозната за българския читател. Затова сега я издаваме специално пригодена за нашия пазар, за да види целият български народ цинизма и варварството на еничарите в Скопие, които в мародерството си стигнаха дотам, че Кръстьо Мисирков, един истински български патриот, да бъде представен като баща на македонската нация и отявлен враг на своя род. Силно се надяваме книгата да бъде прочетена и от посланиците на Русия, Холандия, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Швейцария и Турция, па белким да осъзнаят поне малко падението на техните държавници с неадекватната си подкрепа за сърбокоминтерновската партия ОМО „Илинден" в Съвета на Европа, на която партия главната й цел е унищожаването на българите в Пиринския край. Никола Григоров |