iKnigi.com

„Фей Уелдън умело и възхитително осъвременява Декамерон, като пише собствени десет сатири и секси истории... Спа Декамерон е интимен, секси, предизвикателен и често много забавен.” Дейли Телеграф

„Добро забавление... чудесна ситуация, а Уелдън се възползва максимално от нея.” Гардиън

„Покрита е цялата гама на женските преживявания... Уелдън е известна с ясното си разбиране за положението на жената в съвременното общество. Това, което я прави толкова завладяващ автор, е умението й да го обясни на страницата във форма, която е не само непринудена и се лее, но също така е и изключително забавна.” Таймс

„... предизвикателно задълбочен и във висша степен увлекателен.” Файненшъл Таймс

Десет издигнати високо в обществото дами се събират в седмицата между Коледа и Нова година в отдалечения и скъп курорт „Касъл Спа”. Не са се срещали никога. Нямат ли домове в които да отидат? По каква причина поставят живота си в очакване? Може би си мислят, че стремейки чрез ботокс, ароматерапия и екстравагантно глезене, ще постигнат едно ново начало. Дамите се излежават около джакузито, пият шампанско, хапват забранения шоколад и изповядват истории от живота си - потресаващи и скандални, вероятно каквито са. Може би са намерили по-добра терапия?

Остроумен, състрадателен и небрежно похотлив, блестящият нов роман на Фей Уелдън, с нейните десет дни на истории, намигва обратно към Декамерон на Бокачо - посветил книгата си на дами от своето време. Те са били принудени да скрият любовните си страсти под завесата на дискретността, докато мъжете остават свободни да се отдадат на своите. Жените на Уелдън, от друга страна, са жени на днешния ден: без було на свобода на действие...

Фей Уелдън е родена в Алвичърч, Англия на 22 септември 1931 г.. Майка й, дядо й (по майчина линия) и чичо й също са издавани писатели. Още като дете семейството й емигрира и израства в Нова Зеландия. На четиринадесет се връща да живее в Лондон. През 1949 г. печели стипендия в университета „Сейнт Андрюс” в Шотландия и през 1952 получава магистърска степен по психология и икономика.
Заема различни длъжности свързани с писане – списва колонка за съвети в Дейли Мирър, а после работи като копирайтър за Министерството на външните работи. След това тя прави изключително успешна кариера като рекламен копирайтър. Първоначално усилията й са насочени в писането на пиеси. Едноактната „Неизменност” е написана в Лондон през 1969 г. и е последвана от множество други успешни. За британските телевизии Уелдън пише над петдесет пиеси и други сценарии, включително и награден епизод на сериала „Богати, бедни”.
Писането за телевизиите довежда до писането на романи: първата книга на Уелдън, „Шегата на дебеланата” е започната като сценарий. Третият й роман „Семейни приятелки” я утвърждава като писател, затова Уелдън напуска работата си в рекламата. И вече може да посвети цялото си внимание на писането, като получава по-нататъшно признание за „Праксис” през 1978 г. „Синът на президента” жъне още по-голям успех, благодарение на трилър елементите си, а „Животът и любовта на жената-демон” достигна масовата публика, след екранизацията му – „Дяволицата” (1990) с участието на Мерил Стрийп и Розана Бар. Вече има публикувани 31 романа, които й носят световна слава и милионни тиражи.
В допълнение на романите си от осемдесетте и деветдесетте, Уелдън публикува сборници с разкази, между които „Луна над Минеаполис: или защо тя не може да остане” (1991) и „Покварена жена” – сборник къси разкази (1995). Писателката също така прилага чувството си за хумор в три детски книжки: „Вълкът и механичното куче” (1988) и „Пудел празненство” (1989) и „Никой не ме харесва” (1997).
От 2006 г. освен писателка, Уелдън е й професор по творческо писане в Брунел Юнивърсити в Лондон.