Кой би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891 слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката, химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, - за която Алберт Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е покварена от славата."
Детството й в Полша, животът във Франция, срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно следствие от въздействието на радиацията... Утвърденият биограф Анри Жидел, удостоен през 1991 с Голямата международна награда за литературна критика за цялостно творчество, не пропуска и най-дребните детайли от необикновеното битие на Мария Кюри, успяла да се наложи в една изконно мъжка изследователска общност, в която не гледат с добро око на женско присъствие, още повече пък белязано от извънмерни постижения. Силна и слаба едновременно, твърда и емоционална, на моменти раздразнителна, тя е първият двоен Нобелов лауреат, първата жена, носител на престижното отличие, първата жена преподавател в Сорбоната. "Научих, че пътят напред не е нито бърз, нито лесен." Тези думи на Мария Кюри издават онази упоритост и последователност, които, въпреки ударите на съдбата, я отвеждат до върха на научното поприще.
|