Митология на прехода - Алек Попов
Митология на прехода | |||
| |||
И ето вече съм един от тях... Промъквам се през стените, сядам на масите и слушам какво си говорят хората. Или се спотайвам в телефонните слушалки. Бдя...
Майка не каза нищо. Посочи стареца с вилицата и страховито изръмжа. Дядо уплашено премигна. Цялото му високомерие се беше изпарило. Сега пред нас седеше само куха развалина, в която червеите на времето изгризваха последните атомчета живот.
Ако трябва да опиша управлението през следващите 20 години, ще кажа само, че беше относително добро и напълно еднолично. Плащаш данъци, получаваш пътища. Пиеш свещена урина, добиваш благословия. Както обичаше да повтаря председателят Мар: това е формулата на социалната хармония.
|