Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край жълтата каравана кипи оживление, залагат на нас, изстинало помисли, че един от нас ще остане тук. Вари така и не отговори, зае нападателна стойка, кретен такъв, викна му Мори, наясно ли си какви ги вършиш? Заради онези? Ще те убия, просъска Вари като с помътен разсъдък и с наведена напред глава се вряза в другия. Мори инстинктивно отстъпи встрани, в устрема си Вари се просна на пясъка, Мори не се поколеба, сложи ма врата му обувката си четирийсет и трети номер и натисна веднъж. В изригналото шумно лекуване не чу дали шийните прешлени изхрущяха или не.
|