Пясъчен часовник - Данило Киш
Пясъчен часовник | |||
| |||
„Пясъчен часовник“ (1972) е последният и най-сложно изграден роман от една семейна трилогия, в която поетическото пресътворяване на изгубения баща представлява единственият достоен човешки опит за откриване на личен смисъл в свят, където смисълът е persona non grata. Самият Киш определя романа си като „съвършен процеп“ и „Пясъчен часовник“ действително е това – книга Изход, която като в стихотворение на Махмуд Даруиш е същевременно Вход… Към Сътворението на един по-друг свят… Към Сътворението на един по-друг Създател. Количеството история, количеството ужас, които писателят е принуден да понесе, не го правят автоматично велик творец. Географията обаче е съдба…
За разлика от прозата поезията не толкова изразява емоциите, колкото ги абсорбира езиково. В този смисъл по самия си строеж творчеството на Киш стои по-близо до поезията…
|