Терминът „дипломация”, с който се обозначава една съществена страна от външната политика на всяка държава, намира разпространение в Европа едва от края на XVIII в. Неговият произход обаче ни отвежда още към античната епоха. Известно е, че в езика на древните гърци с думата „диплома” били обозначавани две сдвоени дъсчици, които се давали на пратениците в потвърждение на техните пълномощия.
Възникването на дипломацията е продължителен процес, чиито корени откриваме в зората на човешката цивилизация. Установено е, че още в първобитните общества постепенно се наложили специфични средства и пътища за мирно регулиране на междуплеменните отношения. Това станало възможно благодарение на съществуващите сходства, както в общественото развитие, така и в обичаите и сакралното право на отделните етноси. С развитието на човешката цивилизация дипломацията непрекъснато променя. Важно значение има и появата на писмеността, която допринесла за усъвършенстването на дипломатическата практика и улеснила контактите между отделните страни.
|