Елица Стоянова е родена през 1982 г. в гр. Плевен. Завършва специалност социални дейности във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Последните пет години прекарва в Пловдив, където работи в проектантска фирма. Достига трето място в конкурса „Любовта...“ в гр. Враца, има публикувани стихотворения в антология за българска женска любовна лирика. Харесва поезията на Петя Дубарова, Станка Пенчева, Маргарита Петкова, Евтим Евтимов и Борис Христов.
Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал
и с мастило от страх си изплакал молитва.
Аз съм толкова вечна. Почти като смисъл
и почти като слънце, с което се свиква.
|