Песните, с които Тенко Тенев се носи по вълните на пространствата на любовта и смъртта са изтъкани от нежност, страстно вглеждане в реалността, от мека печал и мрачно отчаяние. С непринудената наивност на дете и мъдростта на античен мъдрец той се опитва да проникне в дълбинната същност на метафората и стиховете му пресътворяват грубата и ръбата реалност с меки тонове на импресионистично озарение.
|