В „Минта” са си дали среща вековната история на робите и господарите с историята на ХХ век. От едната страна робинята Нада, Хюсню паша от Египет, Салима ханъм, Амира, Нижад, Хамра и Шериф, а от другата Найа, Ранената лисица – вожда на семинолите, Най, Томас Джеймс, Роуз и Рай...
Нада и Найа са брат и сестра, разделени от живота и захвърлени в различни и далечни краища на света, а Минта - плуващата костенурка е тази, която сновейки от единия до другия край на океана, ни разказва за случващото се с тях и потомците им от 1860 година до наши дни. Дали ще се срещнат някога - това и Минта не знае...
РАЗДЯЛА... САМОТА... СМЪРТ..
Караджаолан
...Един мъж лежеше по очи и не сваляше поглед от лазура на морето. Мислите му пътуваха между Флорида и беломорския бряг. Мисли, мисли, мисли...
В далечния край на плажа една жена лежеше по гръб. Очите й бяха затворени. И тя мислеше. За това, което бе загубила, и за другото, което спечели тук.
Едно малко момиченце тичаше по плажа.
- Минта! Минта! Ела тук! - извика жената.
Мъжът се сепна. Всичко в него се пробуди. Приближи към жената и момиченцето.
- Минта ли се казва дъщеричката ви?
-Да. Минта!
- Какво значи Минта?
- Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от старите африкански езици значи това. Мъжът се усмихна, жената се усмихна, усмихна се и Минта, а слънцето клонеше към залез, за да изгрее утре пак...
|