Страстта на Илиана Илиева да извайва пейзажи чрез духовното вглеждане в заобикалящия я свят и да изгражда със своите неповторими предметни метафори богатия вътрешен мир на лиричния персонаж доближава нейната поезия до най-добрите лирици на нашето време. Простотата на фразата отразява душата на българската природа, а словесните й откровения са натоварени с много човешка чувствителност и мисъл.
|