Караманци - Пламен Тушков
Караманци | |||
| |||
Преди години много обичах да слизам в мазето на стария ми дом и там да търся забравени или пък съвсем непознати вещи - забравени не от мен, а от някого другиго...Има вещи, които са забравени и, мисля, няма значение дали си ги забравил ти, или някой друг, те изглеждат забравени и на това миришат...В тях именно се крият най- загадъчните и причудливи светове...Изкуших се за миг да напиша най- привлекателните, но после прецених, че тази дума не е точна.
По дяволите! Разказите на Тушков са старите вещи. Забравени в мазе и уж безинтересни за никого. Представям си умния и прозорлив човек, който носи свещ и слиза в мазето. Той осветява тези загадъчни и причудливи вещи. И пред него бавно и мъдро, постепенно, огласяни от изящна музика, се разкриват скритите светове, които тези вещи носят в себе си. Представям си човека със свещта! Завиждам му...
|