Бог е лудост - Рей Клуун
| Бог е лудост | |||
| |||
Нека вярващите доказват, че свръхестественото (било то Бог или друга трансцедентална сила) съществува, вирят нос атеистите. Едва след това ще ви приемем насериозно. И защо? За какъв дявол е нужно да се доказва нещо, което никой никога не е успял да докаже или да отхвърли? Защо трябва да се привеждат логични, разумно обосновани или научни доказателства за нещо, което не може да бъде обхванато от рациото, та да бъде прието то насериозно? Или най-малкото за да бъде приета възможността за съществуването му?
Рей Клуун, "Бог е лудост" "Типично за Клуун – книга, написана с хумор и пълна със самоирония. В търсене на висшата сила Клуун избира средния път, като се разграничава от всякакъв екстремизъм, независимо дали идващ от атеистите или от религиозните фанатици.Четиво за всеки, поел по “средния път”."
"[…] Принципно не съм върл фен на холандската литература и досега отбягвах книгите на Клуун. Но трябва да призная, че стилът му е удивителен. Преминах през цялата гама от настроения – от бурен смях на определени страници до сълзи на следващите страници. Не очаквах такова нещо, камо ли пък от книга на религиозна тематика, но се случи. Все още не съм сигурна дали бих подхванала друга книга на Клуун, но е по-вероятно да го направя."
"Хумор, който те кара да се замислиш."tweetmeme.com "“Как човек със светско мислене може да вярва в Бог, в съществуването на душата и в живота след смъртта?” е въпрос, с който писателят се сблъсква редовно в медиите. В това есе Клуун търси своя собствен отговор, разговаря с известни теолози и учени, споделя за преживяванията си от детството и за лутанията си след смъртта на жена си. “Бог е лудост” е типично клуунска история с изразена позиция и много самоирония."
"Уникална книга за Месеца на духовността, в която Клуун разказва чистосърдечно за духовното си пътуване, започнало със смъртта на жена му. В “Бог е лудост” Клуун отново доказва себе си – ясна позиция, подкрепена с много хаплив хумор."
|