Ничии земи - Ханс Хенрик Льойке
Ничии земи | |||
| |||
Пред очите на всички мълниите прорязват голяма рана на небето, а от нея изскача огромен воин. Оскъдно облечен е, ала носи златен шлем и меч. Където стъпи, земята се тресе от похода му, а племената трябва да принасят жертви и да живеят в непрестанен страх... Каквото и да се бе случило, то бе станало през лятото, навярно следобед. При това внезапно. Някой или нещо дръпнало предпазителя и на мига от небето завалели птици и самолети. Туристите забравили да се изнесат от хотелите, а в кафенетата гостите разливали кафе и то капело от устата по дрехите им – изумени били, че вече не били между живите. |