Младият Алексей Иванович е учител на децата на разорен генерал и влюбен в доведената му дъщеря Полина, в чийто живот има твърде много тайни. Във въображаемия град Рулетенбург, моден балнеокурорт и средище на хазарта, се срещат обеднели аристократи и богати парвенюта, авантюристи и несретници, безогледни мошеници и скучаещи светски особи, леки жени и лековерни мъже. Любовни триъгълници се създават и разпадат, човешките съдби се решават от случайността в игралните зали – шеметна е въртележката от страсти, еднакво унищожителни са любовта и рулетката. В “Играчът” стават до болка осезаеми магията на казиното и магията на великия и вечно модерен Достоевски.
Достоевски беше пророк. Неговите творби не се четат – те се изживяват, изстрадват и никога не избледняват от паметта.
Дмитрий Мережковски
Достоевски е единственият, който ме е научил на нещо в областта на психологията.
Фридрих Ницше
“Играчът” заема особено място в творчеството на Достоевски. Докато в другите си романи той поставя психологически и морални проблеми, тук ни дава борба на страсти, преобразява живота без “задна” мисъл, без присъщите му тежнения към хаоса – преодолява непосредно изживяното (може би защото е твърде силно), за да се издигне до висотата на шекспировска обективност.
Людмил Стоянов
|