Те са двама – Олга Шурбанова и Кръстю Пастухов. Не са се познавали (макар дълго да са живели в един квартал) и вероятно никога не биха се запознали, ако не е било онова нещо, което се нарича съдба. В случая – делови контакт, свързан със списанието, издавано от Олга, и със стиховете, сътворени от Кръстю. Така се започва размяната на мейли – едните, изпращани от София, другите от Варшава, – която продължава две години и от която произлиза ето тази книга.
Тази книга не е роман, дори епистоларен; не е есе, нито очерк, нито каквато и да е друга документална творба. В тази книга има спомени, притчи, приказки, мечтания, фантасмагории, както и кратки портретчета на настоящето. Можем да я наречем свидетелство за две епохи – от живота на авторите и на страната им. Ведра и забавна книга, в която лекият хумор надделява над леката тъга, тя е предназначена за всеки, който обича да чете, и най-вече за ценителите на добрата литература.
|