Книгата е логическо продължение на „Отпадащите роми”(2009) на същите автори.
В търсенето на позитивния образ на ромите в българското общество се извеждат основни профили на успелите роми у нас в администрацията, НПО лидери, интелигенти, журналисти, музиканти и предприемачи, с анализ на 200 дълбочинни интервюта, в 62 селища в различни общини и области.
Навлиза се в душевния свят на тези хора, чрез собствената равносметка на постигнатия успех – условията и бариерите, дискриминацията, резултатът. „Успехът няма етнос…”, „има успял или неуспял човешки индивид…” са изводи сред изобилието от мнения и оценки за изминалия път към успеха, за удовлетвореността: „Хората ме пипат за късмет - какво повече от това…?!”. Това е и съкровена изповед на роми, споделящи свои тревоги, надежди и мечти, спотаени вълнения и насърчения – уникална възможност да се чуе автентичния „глас” на успелите.
Контрапункт на личните жизнени истории е погледът откъм етническата общност: приемат или се отчуждават от успелите роми? За сравнение мнения дават и български турци, и българи мюсюлмани. Полезни са и становища на експерти (български и румънски) към противоречивите процеси в успеха на ромите.
Приложен е целият методически инструментариум на проучването, с възможност за неговото използване, а и данни за ромите у нас от национални социологически и статистически изследвания.
Книгата е доказателство и за позитивни тенденции сред ромското малцинство. За да разберем истинският свят на успелите роми – трябва първо да го опознаем.
| 