Русия в моята съдба - Любен Георгиев
| Русия в моята съдба | |||
| |||
По време на Първата световна война в Русия имаше глад, студ, революция, хаос. Но загуби войната нашата съюзница Германия, въпреки победоносното за нея начало. По време на Втората световна война в Русия също имаше глад, разруха и хаос. Немците прегазиха почти две хиляди километра и се изправиха пред Москва и Ленинград. Хитлеровите офицери носеха в раниците си предварително раздадени покани за посрещане на новата 1942 година в Ленинградския хотел "Англетер". Но спечели войната не нашата съюзница Германия, въпреки победоносното начало, а Русия, в съюз с Англия и Америка. Сега в Русия също има глад, разруха, хаос, безвластие, революция и контрареволюция. Да не съдим по победоносното начало на враговете й. Съдбата на Русия е такава - с милиони жертви и трагедии тя печели войните и продължава да съществува. Това е исторически закон. "Русия е обречена да бъде велика" - казва за нея Ернст Неизвестни, скулптор, десидент, емигрант, евреин, богаташ, милионер, живеещ от двадесет години в САЩ. А в гена на някои нашенци просто е заложено да не виждат тази съдбоносна обреченост на Русия. Затова ни проповядват умствената си недостатъчност като продукт на демокрацията. Не, номерът няма да мине! Обществото ни няма вина за техните фабрични дефекти. За българина Русия е име свято. Русия се носи не в джоба, а в сърцето. |