Родени сме да бъдем щастливи - Кристиан Боарон
| Родени сме да бъдем щастливи | |||
| |||
Удоволствието, казва една индийска поговорка, е само сянката на щастието. То е рожба на приятни сетивни, естетични или интелектуални стимули. Усещането за потъване в блаженство зависи от обстоятелствата, от мястото, от невероятния момент. По природа то е нестабилно и телесните сигнали, които го обуславят, лесно могат да станат неутрални и дори неприятни. Повторението му често води до избледняване, та дори и до отвращение: едно вкусно ястие може да ни достави истинско удоволствие, но щом се заситим, то вече не ни интересува. Ако продължим да ядем от него, ще се почувстваме зле. Същото е и при запалената камина: ако се застанем близо до нея, след като сме измръзнали навън, изпитваме невероятно удоволствие, но бързо трябва да се отдръпнем, за да не се изгорим от прекомерната близост.
„Между удоволствието и щастието няма пряка връзка. Удоволствието да имаш семейство, дом, удоволствието да ти се възхищават, да си богат и здрав, да имаш партньор до себе си, да хапнеш добре, да имаш работа или да не ти се налага да работиш, да се изкъпеш в морето, да се изтегнеш на слънце – всички тези неща несъмнено са приятни, но те не водят до щастие – нито пък самите те са някаква форма на щастие... поне не и онова щастие, определяно като състояние на пълнота, дължащо се на отсъствие на хронична нужда. Можем да бъдем едновременно щастливи и болни, та дори и на смъртно легло, можем да бъдем щастливи и бедни, щастливи и грозни... Удоволствието и щастието са усещания на различни нива, усещания, които се отличават едно от друго по самата си същност“.
|
