Очи на сляп, език на болен - Любомир Николов
| Очи на сляп, език на болен | |||
| |||
„Майсторска книга: такава сигурност на почерка, при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране, е нещо твърде рядко. Усетът на Любомир Николов за социалната и политическата нищета на съвременността никога не затъва в дребнавост, а напротив, винаги съумява да отвори прозорец отвъд нейните ограничения. Финалът на разказите е почти без изключение с характер на „озарение“, бърз, неочакван и неоспорим. Истинско читателско пиршество.“
„Силата в гласа на разказвача Любомир П. Николов прелива от форте към пианисимо (и обратно) не само когато осмисля картини и сюжети от битието, а и когато интригуващо изрича фантастичните си прозрения за човешкото ни присъствие и подир сетния акорд на нашето земно диминуендо – дори тогава, след неминуемото разтление ни предстои, според ведрия възглед на автора, да останем информационно активни, диалогични и разсъждаващи... “
„Любомир Николов не е автор, който се чете бързо. Трябва да се чете внимателно и бавно и колкото повече човек го чете и препрочита, толкова повече неща преоткрива, тъй като е многопластов, приказен и с интелигентен хумор.“
|