Живеем в един от циклично повтарящите се периоди в световната история, когато настъпващите все по-мащабни промени в икономиката, културата и технологията повдигат и щекотливи въпроси за производството, опазването и предаването на знанието. Как да се адаптираме към променящите се условия, за да сме сигурни, че ще се възпроизведем и като култура? Какви нови институции са ни нужни, за да организират и предават знанието в неговата цялост? Анахронизъм ли са конвенционалните библиотеки? Как да се промени традиционният университет? Все така ли ще живеем с очакването, че научният прогрес ще подобри нашия живот? С какво електронните медии допринасят за производството на знание и неговото разпределение в слово и образ?
В тази книга задаваме и още един въпрос: каква светлина може да хвърли историята върху тези въпроси? Но вместо да се притесняваме къде би ни отвело знанието в бъдещето, ние искаме да припомним драмата и динамиката, съпътствали неговото търсене в миналото. Искаме да покажем колко различен, вълнуващ, а нерядко и опасен е бил интелектуалният живот за хората, сблъсквали се с подобни предизвикателства преди стотици и дори хиляди години. Над всичко, което са научавали, е тегнела угрозата да бъде изгубено и забравено, било поради неприязънта на тези, които са се бояли до смърт от новите идеи, било поради чистото нехайство (чийто ефект е и по-коварен) на други, на които пък не им се е занимавало с опазването на колективната цивилизационна памет.
Иън Макнийли & Лиза Улвъртън
| 