Това е проза, лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни
движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял автор, чиято младост е само предимство в погледа към живота и нещата, които ни заобикалят.
София Несторова |