(9) Щом произнесъл този свой обет, Деций заповядал на ликторите да отидат по най-бързия начин при Тит Манлий и да му известят, че се е обрекъл на боговете в името на войската. А самият той с препасана по обичая на габийците тога скочил на коня в пълно бойно въоръжение и се понесъл в пълен галоп към ядрото на вражеския боен строй пред погледа и на двете войски, (10) много по-величествен, отколкото е присъщо на обикновен човек, изпратен сякаш от небето като изкупителна жертва за всеки божествен гняв, като сила, призвана да отклони гибелта от своите и да я насочи към враговете. (11) Неговата поява предизвикала страх и ужас, които отначало объркали първите редици на латините, а по-късно проникнали в цялата войска. (VІІІ,9,9-11)
|