Книгата е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, една от най-значимите и безспорно комплексни артистични форми, която е добре позната и утвърдена в България. Проследени са генеалогията на видеоизкуството и връзките му с телевизията и киното; предприет е опит за концептуализиране на дигиталните технологии и обосноваване на една естетика на дигиталния образ; предложен е критически анализ на конкретни произведения от гледна точка на времевия им аспект. Книгата съдържа и по-общи наблюдения върху съвременната аудио-визуална култура и динамиката на нейните процеси. Приложената анкета с водещи български видеоартисти дава ценен поглед върху състоянието на тази художествена практика у нас. Изследването е с интердисциплинарен характер и представлява интерес както за изкуствоведи, киноведи и културолози, така и за по-широк кръг читатели. |