"Спомени" е автобиграфията на една от най-забележителните личности от културния живот на България през ХХ век - Александър Гиргинов.
Спомените на писателя и драматурга Александър Гиргинов (1902–1985) представляват истинска находка от културно-историческа, литературна и издателска гледна точка. Макар че е автор на над 70 многоактни и 160 едноактни пиеси, както и на доста белетристични книги – разкази, повести, романи, Ал. Гиргинов не се нарежда между първенците на българската литература. Не е познат дори на новите поколения литератори, нито на читателите от края на ХХ и началото на ХХІ век. С една дума, той е забравен. Най-честото, което се случва при споменаването на името му, е да го объркат с известния му съименник – политика Александър Гиргинов. Що се отнася до книгите му, справката сочи, че не е издаван над 30 години. Произведенията – главно мемоарни, но и белетристични, – които сам посочва, че е написал в залеза на живота си, не са публикувани и макар авторът да не е репресиран от тоталитарния режим, може да се каже, че съдбата им отрежда място сред т.нар. книги от чекмеджето.
Ценно качество на спомените е, че в тях се говори за неща, на които авторът е бил личен свидетел или в които е пряк участник. Александър Гиргинов възкресява събитията около Владайското въстание (1918 г.), атентата в църквата „Света Неделя“ (1925 г.), екзекуцията на Марко Фридман и съпроцесниците му Коев и Задгорски, бомбардировките над София (1944 г.), обстановката в България непосредствено преди и след 9.ІХ.1944 година. Той споделя от първо лице впечатления за факти и хора, свързани с културата, изкуството, медиите, политиката. Особено ценни са спомените му от срещите с писатели като Иван Вазов, Иван Грозев, Антон Страшимиров, Ана Карима, Д. Б. Митов, Николай Хрелков, Марко Марчевски, с журналиста Йордан Мечкаров, с актьори и режисьори като Георги А. Стаматов, Петя Герганова, Владимир Трандафилов, П. К. Стойчев, с художника Преслав Кършовски. Освен тези личности в книгата присъстват и още десетки имена на по-малко известни или забравени литератори, театрали, журналисти, издатели и др. дейци, чието място в българската култура досега не е достатъчно разкрито.
Проф. д-р Алберт Бенбасат
| 