Георги Едрев владее изкуството с малко думи да постига обема и на космоса, и на вътрешното ухо. Лекотата и простотата на неговите стихове са в състояние да подведат разсеяния читател, но не и да го излъжат - дори без да вниква докрай в дълбочината им, той заживява с тях. Така без да иска и съзнава, детето заживява с майчината песен.
/Георги Борисов/
В най-добрите от тези стихоторения проблясва за миг първличната простота на света, невинен и нов, като окъпан след дъжд. Там някъде в кварталната градинка между черквата и кръчмата, където
скакалецът като райбер
на вратата сам виси.
/Георги Господинов/
|