„Функцията на „Името-на-Бащата”такава, каквато Жак Лакан я развива в
своето първо учение, позволява да се организират основите на субекта и
социалната връзка. Постепенно с напредване на учението си Лакан
поставя в множествено число тази функция. В действителност всяко
говорещо същество се справя с езика както може, за да усети себе си
като едно живо тяло, на което да придаде цялост - цялост на самия себе
си и на света, който го заобикаля. Следователно всеки със своите
симптоми. С напредъка на науката и съпътстващите последици - комисиите
по етика, капиталистическия дискурс - функцията на бащата в
цивилизацията, изглежда, се превръща в отживелица. Колоквиумът „Бащите днес”
обръща внимание на някои от тези въпроси, повдигнати от феномена на
цивилизацията. Думата имат тези, които се срещат в своята ежедневна
работа със страданието на субекта и неговия зов към бащата.
|