02 е „екзистенциално” продължение на „неприличния” роман 01 на Ивайло Борисов. Героят – роден в неподходящото време и на неподходящото място, е направил лесен за българската посттоталитарна реалност социален отскок, но е изправен пред трагичната за своето поколение невъзможност да открие пътя към себе си, както и себе си в света. 02 е роман за кризата – на битието, на съзнанието, на модерното общество в началото на XXI век. Той е болезнено вгледан в социалните и менталните патологии, в културните симулации и в жестоките манипулативни стратегии за обработване на масовото съзнание, за произвеждане на клиширани модели на поведение, които изтриват всяка възможност за индивидуален проект. Това е роман, който гневно, безпощадно и иронично е фокусиран в стереотипите – на традицията, кодирала травматичните белези на соца, на днешната действителност, цинично преобръщаща ценностни схеми, гротескно смесваща културни матрици и раждаща уродливи социални типажи – „български обществени единици“.
Това е роман, който без колебание и без задръжки преминава границите – на мисленето, на поведенческите жестове, на езика. 02 е мрачен разказ за непоносимата тежест на самотата, която винаги е „отвъд принципите на правилното сиво“; той разцепва всяка надежда, всеки опит за изход.
Смешничко ли ви беше с 01? С 02 ще ви стане тъжничко. Но идеята далеч не е да се депресирате и да станете емота, наркомани, хипстъри или някакви други такива дегенерати. Тя е просто още един тип пъл неж в позитивно киселия джънк бон бон на живота, който колкото по-скоро изплюете, толкова по-добре за вас. Фигуративно казано, не грабвайте ножа. Изход има.
Подпис:
Вашият житейски гуру
„Гладни ли сте? Все тая. Бене се завръща пряко и преносно, за да ви „нахрани“ хубавичко с храна за размисъл както само той си знае.“ |