Нощта не е просто отсъствие на светлина, което се свързва със съня. Различните епохи я населяват с безбройни митове, вярвания, фантазии. Нощта поражда разни образи и емоции, пресъздавана е в произведения на изкуството, натоварвана е със символика...
Едновременно пространство и време, представяни като граница, дори като "последната граница" за завладяване, нощта е предизвикателство към стремежа на човека да изпълни изцяло заобикалящия го свят. Тя създава също система от възгледи и практики - един път противоположни, друг път - допълващи се. Страховитите представи за опасното, наситено с ужаси "нощно време" водят до последователни мерки за осигуряване на градския ред. Поради сложната връзка и противоречието между двата й съставни елемента нощта не е картина с окончателно разпределени роли между дневната дейност и нощната почивка. Със сигурност не е обратната страна на деня. Тя е друго време със своите съществени, неповторими особености...
|